Когато се “слиза” от управленска позиция, се дължи благодарност и отчет към възложилите ти тази отговорност.

Без значение, дали си бил разбран, или не, дали ти е стигнало времето, волята, силата, дали си здрав, дали си сам, дали някой те е харесвал, или не те е харесвал.

Всеки миг, час, ден в управлението са изпитание за личността. Както се казва:„Дай му власт и му гледай сеира“. Неудобното наследство се забравя удобно за всички. Остават документираните факти, за които иде реч тук.

Краткият отчет на Министерство на земеделието и храните за свършеното в периода ноември 2014 – януари 2017 в сектор „Гори“ е пред вас. След отчета представям и необходимите следващи стъпки, с които българската гора да продължи устойчиво да изпълнява своите екологични, социални и икономически функции.

Кратък отчет на МЗХ (2014-2016) – сектор „Гори“

1. Пакет от мерки за борба с незаконните сечи и дърводобив:
1.1. Сформирани 170 мобилни екипи за охрана в горските предприятия;
1.2. Създаден център към тел.112 за сигнали за пожари и нарушения в горски територии. Средно по 300 обаждания се регистрират на ден, или колкото са служителите от мобилните групи за охрана;
1.3. Въведено маркиране на превозваната дървесина с пластини с уникален номер.
1.4. Въведен електронен превозен билет за дървесина от временен склад, който гарантира публичен контрол;
1.5. Въвеждане на електронен дневник на предприятията и складовете, в които постъпва дървесина с публичен достъп;
1.6. Електронизация и публичен достъп на всички документи, уреждащи планирането и дейностите в горите, на страницата на ИАГ;

f-1

 

 

 

 

 

 

 

 

1.7. Сертификация на горските територии, гарантираща ползването им по най-добрите отговорни стандарти на ЕС. През 2015 г . са сертифицирани 119 хил. ха държавни гори, а през 2016 г. – още 339 хил. ха. С получените сертификати през 2015 и 2016 г . делът на сертифицираните държавни гори нараства от 23% до 2014 г. вкл., на близо 50 % от държавните горски територии към момента. (Фигура 1)
1.8. Увеличаване на защитните горски територии – държавна собственост, със 105 922 ха, с което общата им площ достигна 423 138 ха, представляващи над 11% от горската площ в страната;
1.9. Обявяване на над 104 000 ха държавни гори за гори във фаза на старост – Вековни гори, изключително ценни за биологичното разнообразие; Изпълняваме европейски ангажименти за опазване на биологичното разнообразие по Натура 2000;
1.10. За първи път държавата изкупува гори на частни собственици на малки парцели, които не могат да бъдат управлявани устойчиво. Площта на закупените и в процес на финализиране на продажбите частни горски имоти е 1115 дка на стойност 579 000лв.
1.11. Стартира процедурата за възлагане изработването на Областни планове за развитие на горските територии по изцяло нова Наредба за инвентаризация на горите в България (2015).

f-2

 

 

 

 

 

 

 

2. Залесяване. Извършеното в периода залесяване в държавните гори е рекордно за годините на прехода! През 2015 г. залесяването в държавните гори е 16 хил.декара. През 2016 г. площите, залесени от държавните предприятия, са 20 хил. дка, като в сравнение с 2015 г., залесяването е с 4 хил. дка повече, а спрямо 2014 г. – с 8 хил. дка повече.

3. Мерки за опазване на горите от пожари, болести и вредители.
3.1. Открити са 12 нови пожаронаблюдателни кули;
3.2. Закупена специализирана противопожарна техника, както и за текущо поддържане на съществуващата пътна инфраструктура – инвестирани 14 млн. лв.
3.3. За пръв път бе направена оценка и картографиране на риска от горски пожари на територията на страната за всяка област, като по тази начин е изпълнено предварително условие за ПРСР 2013-2020;
3.4. Стартира пилотен проект за Национална горска инвентаризация в ЮЦДП, Смолян, по споразумение със Световната банка и финансиране от ПРСР (2016), с което информацията за българските гори ще бъде верифицирана по европейски модел.f-3

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

4. Основен ремонт и строителство на горски пътища. През 2015 г . са построени нови и са рехабилитирани съществуващи общо 177 км, това е със 129 км повече в сравнение с 2014 г . и най-много в последните 25 години. През 2016 г. се строят  270 км горска инфраструктура, от които завършени са 182 км.

f-4

 

 

 

 

 

 

 

 

5. Общият финансов резултат на предприятията от дейността им през 2015 г. е положителен, в размер на 12,2 млн. лв, което е подобрение от над 5 пъти спрямо 2014 г., а общият предварителен финансов резултат на предприятията от дейността им през 2016 г. е положителен, в размер на 7,5 млн. лв. – 14 % преизпълнение на планирания за годината финансов резултат от 6,6 млн. лв.

f-5

 

 

 

 

 

 

6. Инвестиции в горскостопански дейности в ДГП (отглеждане на млади насаждения, подпомагане на възобновяването и др.). За две години инвестициите са удвоени и отгледаните млади насаждения и сечи без материален добив са рекордни за периода на прехода у нас.

7. Подкрепа на българския бизнес в горския сектор. С цел осигуряване на суровина за преработвателите на дървесина и задоволяване на потребностите на вътрешния пазар, дървесината от държавните гори се предлага приоритетно за продажбата на преработватели. Износът на суровина намалява трайно за сметка на вътрешната преработка.

f-6

 

 

 

 

 

 

 

8. Други управленски мерки за прозрачно и устойчиво управление на горския сектор:
– подписано Споразумение за взаимодействие между Държавна агенция за метрологичен и технически надзор и Изпълнителна агенция по горите, за сътрудничество и безплатен обмен на информация, както и координация на действията при осъществяване на функциите на двете агенции;
– между Изпълнителна агенция по горите и Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е подписан План за взаимодействие, обмяна на данни и координация;
– през 2015 г. е подписана Инструкция за осъществяване на взаимодействие и обмен на информация между Национална агенция за приходите и Изпълнителна агенция по горите;
– между Изпълнителна агенция по горите и Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ е подписано Споразумение за взаимодействие и сътрудничество;
– през 2015 г. между Министерство на земеделието и храните и Министерство на вътрешните работи е подписано Споразумение за сътрудничество и взаимодействие, фокусирано върху дейностите в горските територии;
– между Изпълнителна агенция по горите и Агенция „Митници“ е подписано Споразумение за предоставяне на информация от Агенция „Митници“ на Изпълнителна агенция по горите;
– през 2016 г. бяха подписани меморандуми с неправителствени организации от горския и екологичния сектор (Асоциация „Общински гори”, WWF, сдружения на велосипедните организации и др.). Изградена бе интернет базирана платформа за сътрудничество между гражданското общество и ИАГ.

Предстоящо (политическа програма)
Горите на България имат все по-голяма роля за изпълнение на политиките, свързани с климата, за подобряване на средата за живот, туризъм и спорт, особено в селските райони, както и за ресурсно обезпечване на биоикономиката, опазване на биоразнообразието и водите, намаляване на риска от бедствени наводнения, суша и пожари и за задоволяване на потребностите на обществото от уникалните горски суровини. Постигнатите резултати в борбата с незаконните дейности в горите са в основата на ресурсното обезпечаване на устойчива инвестиционна програма в обществените гори за увеличаване на ефективността и ефикасността на горско-стопанските операции и реализирането на подходяща публична информационна система за проследяване на горните аспекти.
Основна цел на програмата е: горите да заемат централно място по пътя на страната към постигане на екологична икономика и да бъдат остойностени ползите, които  могат да предоставят по устойчив начин, като същевременно се гарантира опазването на горите. Тази цел е част от общо съгласуваната политика на страната чрез процеса Forest Europe и в рамките на Стратегията на ЕС за горите (2014), като се отчита растящата обвързаност на международните пазари за храни, горива и продукти. Всички мерки са съобразени с Тригодишния план за действие за изпълнението на Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2020 в периода 2017-2019 година.
Необходими конкретни мерки и инструменти са:
1. Редуциране ползването на дървесина от зрелите гори за сметка на отглеждане на младите гори с цел задоволяване на потребностите на националния пазар.
• Въз основа на извършена национална и частични инвентаризации, редуциране на сечта в зрелите гори, за извършване на необходими грижи за подобряване на състоянието и устойчивостта на младите насаждения;
• Промени в нормативнaта база  за повече лесовъдство и по-малко администрация: Наредба 1 (за контрола и охраната) и Наредба 8 (за сечите в горите), с които да: се ограничат сроковете за извършване на сечи според обемите за добив; да се въведе присъствие на издалия позволително при приемане на обекта и при освидетелстване на сечището, базирано на лесовъдска оценка не само на маркираните за сеч дървета, а главно на останалите дървета след сечта и ограничаване на възможностите за удължаване на позволителните за сеч до 6 месеца, срок до края на 2017 година
2. Устойчиво поддържане, опазване и увеличаване на горските ресурси на страната, независимо от собствеността.
• Усъвършенстване на превенцията и контрола за опазване на зеленото богатство чрез надграждане на електронните и дистанционни методи за наблюдение и обществен контрол до 2018 г.;
• Подобряване на пожарната безопасност в горите чрез завършване на единната система за противопожарно видеонаблюдение в горските територии до края на 2018 г., преоборудването на ДГС и ДЛС с противопожарни средства и промяна в нормативите (ЗСПЗД и др.), засягащи отговорността на фермерите за недопускане на пожари от земеделски територии до края на 2017 г.;
• Увеличаване на инвестициите и лесовъдските грижи за възстановяване на уязвими и увредени горски площи чрез ежегодно увеличаване на залесяването в обществените гори и достигане на 30 хиляди дка през 2020 година.
3. Въвеждане на концепцията за екосистемни услуги от горите и тяхното социално справедливо и поносимо управление, вкл. чрез мерки по ПРСР.
• Остойностяване на екосистемните услуги и осигуряване на усвояване на средства от ЕС за компенсация на собствениците на гори в Натура 2000, чрез въвеждане на Наредба по чл. 249 от ЗГ до края на 2018 г. и стартиране на мярка 15 от ПРСР до края на 2017 г.;
• Картиране и допълване на мрежата на стари гори, гори с висока консервационна стойност, рекреационни и защитни гори (на първо място полезащитното залесяване), с цел подпомагане на политиките в сферата на биоразнообразието и превенция от бедствия до 2020 г.;
• По-нататъшна диверсификация на приходите в горската система, основана на развитие на производството на биопродукти, развитие на планински спорт и видове туризъм, като относителният дял нарасне със 100% до 2020 г.;
4. Развитие и усъвършенстване на връзките с гражданския сектор и прозрачността на горската системата за многофункционално стопанисване на горите.
• Координация и интегриране на секторните политики в горите с участието на браншовите организации и гражданския сектор в секторите туризъм, спорт, екология и води според европейските стандарти;
• Стартиране на процеса на изготвяне на Областни планове за развитие на горите през 2017 г. и приключването му през 2021 година.
• Извършване на пълна национална инвентаризация на горите за всестранна оценка на тяхното състояние и потенциал до 2020 г. и доразвитие на Националната стратегия за развитие на горския сектор;
5. Увеличаване на ефективността и ефикасността на управление на обществените гори за развитие на национална зелена икономика и модерна горска индустрия.
• Завършване на процеса на сертификация на държавните горски територии като метод за независим международен контрол за прилагане на принципите за устойчиво и природосъобразно стопанисване на горите до 2019 г.;
• Увеличаване на ефикасността и рентабилността на горските операции в държавните гори чрез инвестиции в модерна природощадяща техника през целия период;
• Надграждане на системата за превенция върху лоши стопански практики, водещи до ощетяване на дребните собственици на гори и увеличаване със 100 % на инвестициите за изкупуване и комасиране на малки неефективни горски парцели до края на 2017 г.;
6. Подкрепа за развитието на изоставащите и подобряване на качеството на живот в горските региони.
• Подкрепа на националната горска добивна и преработвателна индустрия и мебелно производство и местни фирми чрез продължаване на мерките за преференциално предоставяне на дървесна суровина на български и местни преработватели и дългосрочно договаряне за сметка на търговията със суровини за трети страни до края на 2018 г.;
• Стартиране до края на 2017 г. на „горските мерки“ 4, 8 и 15 от ПРСР, които са изпратени за нотификация в ЕК през януари 2017 година.
7. Изграждане на капацитет и компетенции на структурите и служителите в горите за адаптивно управление при климатичните предизвикателства.
• Мотивация и повишаване на квалификацията на работещите в горското стопанство чрез осигуряване на постоянен социален диалог и увеличаване на стимулите за постигнати професионални резултати според КТД, вкл. материално-техническо обезпечаване, както и практическо прилагане на глава 15 от Закона за горите (Професионално обучение, квалификация и преквалификация) до края 2018 година.
• Реорганизация на структурата на ИАГ, повишаване на възнагражденията на регионалните звена за сметка на редукцията на администрация и прехвърляне на отговорности върху охраната на ДГП до края на 2017 г.;
8. Възстановяване на авторитета и славата на българското ловно стопанство в контекста на европейските политики.
• Модернизация на ловното стопанство чрез завършване на Стратегия за развитие на ловното стопанство в България до средата на 2018 г.;
• Създаване на нов закон за опазване на дивеча и лова, който да отговаря на стратегията, националните традиции и съвременните предизвикателства пред ловното дело, ловния спорт и с грижа за здравето на дивечовите популации и хората до 2020 г.;
• Превръщане на България в европейски център за превенция и борба със заболяванията по дивеча чрез сътрудничество с CIC (международен съвет за опазване на дивеча), EFSA (европейска агенция по безопасност на храните), ДГП (държавните горски предприятия) и националните ловни сдружения до края на 2019 година.

За  постигане на тези действия и реализация на предвидените инструменти са необходими силна ангажираност и политическа подкрепа от всички участващи страни!

 

 


16_11_23_gk_

Благодаря за наградата “Политик с най-голямо внимание към българската природа“ за 2016 г. на Българска фондация “Биоразнообразие”.

Приемам отличието от името на екипа на Министерство на земеделието и храните, защото един заместник-министър без силен екип не може да постигне това.

Много се радвам, че има млади хора, които имат съвременен поглед към проблемите на българската природа. Решенията, които се взимат за съхраняването  на природата, са научно обосновани и винаги трябва да бъдат независими.

« go backkeep looking »
2017 Georgi Kostov – forester . WordPress . Send email