В лесовъдството съществуват много класификационни деления по различни признаци на горите, насажденията и техните съставни части. Всички те имат за основна задача да подпомагат практикуващите лесовъди при вземане на бързи и логични решения за стопанско въздействие в горските насаждения. Някои постановки в класификационните схеми са се превърнали в част от лесовъдската терминология и имат постоянно място в административните документи и нормативните актове. Включването в употреба на нови класификационни схеми е оправдано при смяна на основни теоретични концепции на управлението и след натрупване на научна информация и производствен опит. Пример за подобна промяна е закриването на стопанския клас за реконструнция преди повече от десет години, което доведе до промяна в стопанските класове и производствените цели при някои видове гори. Промени още се извършиха в класификациите на издънковите гори, буковите и липови гори и т.н. Преразгледана беше концепцията на оптималния бъдещ състав с осъвременяване на класификационната схема на типовете горски месторастения.

Едновременно останаха и нерешени въпроси между, които ясно се откроява проблема с настоящите стопански цели и бъдещето стопанисване на иглолистните (предимно борови) горски култури. Този въпрос периодично се поставя за разрешаване, обикновено след поредната вълна на съхнене или повреди, причинени от биотични и абиотични фактори в тези насаждения. Предлаганите диференцирани мерки от различни автори (Донов и кол.1991, Роснев и Ганчев 1994, , Рафаилов и кол.1995, Рафаилов 2003, Райков и кол. 2003, Костов и кол. 2003,  Цветанов и Хинков 2005 и др.) не намират дългосрочно приложение в практиката по различни причини. Най-често, споменатите автори предлагат статични оценки на база на актуалното състояние на културите без да се отчитат минало и възможно бъдещо поведение. При други се предлага относителна сложна и по-слабо позната методика на разделяне по признаци за класифициране.  В някои случаи преложенията за класифициране имат по-скоро регионален обхват. Положителното от тези усилия на лесовъдката наука е, че в практиката бяха натурализирани понятия като трансформация, стопанисване по състояние (адаптивно стопанисване), икономическа целесъобразност на залесяванията и др. Но липсата на устойчиво решение на въпроса със стопанисването на иглолистните култури остана и то е косвено признато от управленската структура на горите, чрез възлагане от ИАГ на научно изследователската тема Трансформация на иглолистни култури, създадени в ареала на широколистните дървесни видове,в насаждения с естествен семенен произход на научен колектив под егидата на Института за гората при БАН, с ръководител доц. д-р Груд Попов.

Основна задача на научния колектив е да се предложат обосновани стопански цели и лесовъдски практики за културите от бял и черен бор създадени в периода на активните залесителни кампании през втората половина на миналия век, на база на разбираеми и относително лесни за разграничаване критерии (показатели).

Идея за подобна стопанска класификация на разглежданите култури е представена по-нататък. Тя се основава на теорията за екосистемно съотвествие. За нейното изясняване следва да се започне от концепцията за т.н. Потенциална естествена растителност (Potential Natural Vegetation – PNV). Тази концепция е добре позната на специалистите по геоботаника. Според Tuxen (1956), който е измежду първите й теоретици PNV e „хипотетичен естествен статус на растителността, която може да бъде очертана понастоящем или за определен по-ранен период, ако бъде отстранено човешкото въздействие върху растителността… Възможните въздействия на климатичните промени, които могат да се проявят през дългия период на сукцесия би следвало да не се зачитат” .

Този изцяло статичен подход е доуточнен от Westhoff and Van der Maarel (1973), които определят PNV, като „растителност, развиваща се в крайна сметка върху даден хабитат, ако всички човешки въздействия  върху месторастенето и околностите му се спрат изцяло и ако завършващият стадий (б.а. на сукцесията) (terminal stage) е достигнат изведнъж”. Определянето на потенциална естествена растителност е задължително при инвентаризацията на горите в немско-говорящите страни в Европа.

За да се преодолеят несъвършенствата в концепцията за PNV, породени главно от статичното разбиране за растителността в „края” на сукцесията, ботаници предлагат доразвитие на теорията, като се предлагат  нови понятията:

Потенциална адаптирана към месторастенето растителност (Potential site-adapted Vegetation -PSV). Това е растителност, развиваща се в крайна сметка, като се отчитат свързаните със сукцесията промени в почвите и запасите на хранителни вещества и в този смисъл различна от PNV. Като отчита сукцесията PSV е продължение на оригиналната PNV концепция, за тези месторастения където възстановяването на почвите е процес с особена важност, в контекста на ландшафтното планиране и стопанисването на горите (Ricota et al. 2002).

Потенциална заместваща растителност (Potential replacement vegetation PRV)Алтернативна концепция на PNV – абстрактна и хипотетична растителност в равновесие със климатичните и почвени условия, които засягат територията понастоящем (напр. при замърсяване на въздуха) или абстрактно човешко въздействие (напр. сечи в горите). Последното поражда различни PRV типове (Chytry 1998).

Потенциална природа и Бъдеща природа (Potential Naturalness и Future Naturalness) Растителност, която би съществувала, ако човешкото въздействие се оттегли и резултативната сукцесия спешно я установи и Растителност, която евентуално ще се появи от съществуващите гори, ако човешкото въздействие се оттегли за постоянно при отчитане на климатични и други промени на средата (Peterken 1996).

Концепцията за PNV и нейното доразвиване е в основата на други схващания за адаптивното поведение на организмите. Това води до въвеждане на понятието екологично приспособяване (съответствие) (Ecological fitting). То е израз на процесите, при които организмите колонизират и се задържат в нова околна среда, използват нови ресурси, или формират нови асоциации с други видове, като резултат от подходящи характеристики, които те носят (генетично обусловени), докато попадат в новата среда. Това понятие допълва известните в лесовъдската практика понятия аклиматизация и натурализация и е в основата на модерните напоследък изследвания върху инвазивните видове. Добър пример в тази посока е поведението на боровата процесионка (Thaumetopoea pityocampa Schif.)

От своя страна понятието екологично съответствие е доразвито в цялостна концепция за поведението на екосистемите (а не само на организмите), наречена екосистемно съответствие (Ecosystem fit). Това е концепция, „засягаща способността за адаптация на организмите (вкл. базирана на генетичното им разнообразие), за да отговорят на промените в средата (резултат от нарушения) на определени територии и при определена подредба (б.а. йерархична) на организмите”. Тя се основава на съотношението между актуалната (конкретна) чиста първична продуктивност (Npp) на даден сукцесионен ред и теоретичния максимален потециал (TNpp). Важен елемент, освен продуктивността, е устойчивостта на формираните при адаптацията екосистеми (Gordon, Bormann and Jacobs 1996).

В посочената концепция основната комбинация е  свързана с познати понятия, като продуктивност и устойчивост. Последната следва да се разглежда като устойчивост на външни въздействия (stability) и устойчивост във времето, напр. чрез постоянно възобновяване (sustainability). От тук следва основната идея на Gordon, Bormann and Jacobs (1996), а именно: „Ако продуктивността и разнообразието се свържат с устойчивостта на системите срещу природни нарушения и промени в средата, екосистемното съответствие може да се използва при прогнозиране на  поведението на гората”.

В предложената по-нататък идея, екосистемното съответствие е потърсено чрез разглеждане на два познати и налични параметъра за всяко насаждение – надморска височина и тип месторастене. Те са представени в координатна система, като по абцисата е типът месторастене, а по ординатата – надморската височина. Прието е, че различия с една степен в  богатството или влажността на месторастенето могат да се разглеждат като такива от един и същи тип, защото имат подобен или изцяло същия лесорастителен ефект. Например, при най-често срещаните за боровите гори месторастения B2 почти съвпада с C1, а C2 с D1 и т.н.

Пресечната точка на абцисата и ордината е определена експертно, въз основа на познанията за оптимума на разглеждания дървесен вид и съответната горскорастителна област. На фигура 1 е представена подобна графика за бял бор в Тракийска-горскорастителна област. Там пресечната точка е при месторастене C1,2 и надморска височина 1250 метра (за Мизийската горскорастителна област би следвало да е с около 100 метра по-ниско, а за Южна крайгранична със 100 метра по-високо). По нататък върху графиката са очертани няколко неравномерни, концентрично разположени зони. В центъра е обозначена онази потенциална зона (1), където екосистемното съответствие на белоборовите насаждения е най-пълно. То е между 1000 и 1500 м н.в. и при месторастения от C1 (B2) do C2 (D1) при посочената Тракийска горско-растителна област.

Втората (2) зона на фигурата, показва и други месторастения и  надморски височини извън този оптимум, където белия бор естствено формира или участва в горските насаждения (екосистеми), която на практика съвпада с потенциалното му естествено разпространение.

Третата (3) и четвъртата (4) зони на фигурата заемат надморски височини и месторастения, които не са  характерни за естественото разпространение на белия бор, но където има създадени изкуствени насаждения. Тяхното екосистемно съответствие е толкова по-малко, колкото по далеч от центъра на координатната система биха попаднали.

Едновременно с формираните 4 зони, обозначени с арабски цифри, на фигурата ясно са разграничени и четири квадранта, обозначени с римски цифри. За всеки един квадрант са харакатерни някои общи черти, независимо от зоната (1-4). Например, квадрант I (първи) показва най-общо относително богати и богати за белия бор месторастения при надморски височини над оптималната, докато тези в квадрант II (втори) показват същите месторастения, но при надморски височини по-малки от оптималната. В различните квадранти потенциалните спътници или конкуренти на белия бор в различните случаи ще са различни –  напр. нагоре в кв. I – ела, смърч, бяла мура и др., а надолу в кв.II – обикновен бук, явори, габър, дъбове и др.

По аналогичен начин могат да бъдат разгледани и останалите квадранти – III и IV., а комбинациите от квадранти и зони са общо 16 и са еднозначно дефинирани. Може да се предположи, че в общия случай насажденията попадащи в една зона и квадрант ще имат еднакво или близко екосистемно съответствие, т.е. еднаква или близка устойчивост, продуктивност и поведение в миналото и в бъдеще. Това би позволило да се диференцират и типизират лесовъдските цели и намеси. Ето как най-общо може да се направи това за белия бор:

Фигура 1.

fig_01

               

За зона 1.  – Зона на оптимално екосистемно съответствие;

За бялборовите насаждения и култури в тази зона са характерни:

Обща лесовъдска насока за зона 1 е, че тук бялборовите насаждения (екосистеми) ще просъществуват устойчиво и без специални лесовъдски намеси.

За зона 2 – Зона на добро екосистемно съответствие:

За бялборовите насаждения и култури в тази зона са характерни:

Обща лесовъдска насока за зона 2 е, че са необходими традиционни лесовъдски намеси (най-вече отглеждане) за поддържане на продуктивността и/или устойчивостта на насажденията с бял бор.

За зона 3 – Зона на слабо (нарушено) екосистемно съответствие

Това е зоната на по-голямата част от белборовите култури извън естествения ареал. Най-обща характеристика по квадранти е следната:

Общо валидно мероприятие за зона 3 би трябвало да бъде трансформацията в  насаждения с коренен състав. Трансформацията ще бъде при различни турнуси, с различни лесовъдски техники и при различни стопански цели за отделните квадранти.

За зона 4 – Зона на отсъствие на екосистемно съответствие

Тук са предствени култури създадени със специални цели и ако трябва да се поддържат за тези специални цели, то трябва да се отделят целеви средства за това от стопаните им (напр. зелени зони, лесопаркове, рекултивирани терени,  култури за “повишаване” на горна граница).

В общия случай мерките могат да се диференцират така:

Общо валидна цел за тази зона би трябвало да бъде намаляване на потенциалните загуби и максимално възвръщане на инвестицията за създаване на културите.

По подобен начин би могло да се подходи и при класификация на културите от черен бор, според екосистемното съответствие на вида. Примерна схема за такава класификация е посочена на фигура 2.

fig_02

Предложената идея (хипотеза) за класификация на културите от бял и черен бор предстои да бъде проверена, чрез статистически методи. Показателите, които ще се отчетат при проверките трябва да са динамични във времето (т.е. за различна възраст) и най-общо са:

1. Показатели, свързани с продуктивността по възрастови групи – например:  Бонитет, Гъстота; Запас, Кр.площ;

2. Показатели, свързани с устойчивостта по възрастови групи – например:Общо състояние; Степен на обезлистеност; Отношение H/D1,3; Процент на повреди и други.

Основно предимство на изложената идея е, че тя се основава изцяло на познати за практиката параметри. Всяко едно насаждение или култура биха могли да се рзположат в предложената схема бързо и лесно. Остава частично открит въпросът със смесените борови култури, напр, с участие на двата вида. Поради това, авторът с удоволствие би изслушал или прочел всяко едно мнение, бележка или допълнение по изложеното до тук.

Цитирани литературни източници:

Донов В. и колектив, 1991. Причини за съхненето на иглолистните култури у нас. ЛТУ- НИС (Отчет).

Златанов Ц., Г. Хинков, 2005, Екологичен подход за трансформация на култури от черен бор / Pinus nigra Arn./. по южните склонови на Средна Стара планина. Сп. Екологично инженерство и опазване на околната среда, №2, с. 58-62.

Костов Г., К. Петкова, Н. Илиев, 2003. Относно природосъобразното стопанисване на бял боровите култури в буковия пояс (Отчет).

Райков Р. и колектив, 2003. Указания за стопанисване на иглолистните култури от бял и черен бор, в долния лесорастителен пояс (Отчет).

Рафаилов Г., 2003. Изборно стопанисване на горите – теория и практика, ЛТУ, София

Рафаилов Г., Г. Костов, Б. Неделин, 1993. Създаване и стопанисване на двуетажните борово широколистни насаждения, Сборник материали от Националното съвещание по стопанисване на двуетажните борово-широколистни насаждения. Комитет по горите.

Роснев Б., Г. Ганчев и кол.,1994. Експертна оценка за здравословното състояние на култури от бял и черен бор в България, София, Комитет по горите, ИГ/ВЛТИ.

Chyrtry, M 1998, Potential replacement vegetation: An approach to vegetation mapping of cultural landscapes Applied vegetation science 1; 177-188

John Gordon, Bernard Bormann and Larry Jacobs 1996 – The concept of Ecosysten Fit and Its Potential Role i Forest Management: A Primary Research Challange. Caring for the forests: Research in Changing World. Congress Report, Volume II. IUFRO XX World Congress, Tampere, Finland.

Peterken, G.1996 Natural woodland: ecology and conservation in northern temperate regions. Cambridge University Press, UK

2014 Georgi Kostov – forester . WordPress . Send email