Народните пословици често ни подсещат, че нещата не винаги са такива, каквито изглеждат. Че „крушата си има дръжка”, а „бързата кучка – слепи ги ражда”, това  всеки го знае.

Повод за последните цитати от народното творчество са някои текстове на Закона за изменение и допълнение на Закона за горите,  които скоро ще влязат за обсъждане в Народното събрание.

Там народните избраници ще трябва да отсъдят каква държава е България – демократична, с работеща пазарна икономика и частни икономически субекти, където с държавната собственост се  разпореждат компетентни лица по прозрачни и разбираеми процедури. Или обратното – карикатурен хибрид на държавно-олигархичен капитализъм от руски тип с елементи на брюкселски бюрократизъм и социална демагогия.

И не само защото върху една трета от територията на страната, колкото е площта на горите, принципите на децентрализация, равнопоставеността на държавната и недържавната собственост и подкрепата за частното преприемачество ще останат повече  декларативни пожелания, както впрочем сме свикнали да бъде през всичките години на прехода.

А много повече  заради  въздуха, водата, природата, красотата  и  в крайна сметка -  заради смисъла на живота – нашите деца, които ще  трябва да платят борчовете на днешните знайни и знатни  „бизнесмени”  по горите.

Ситуацията днес налага припомняне на българската история, ако сте я позабравили – прочетете си пак Алеко и  Ст. Л. Костов.

Сега на ход са народните избраници. Дано не забравят философията на народната мъдрост и особено: “Три пъти мери – един път режи!”

За да си припомним и развитието на темата, ето как звучеше тя преди  близо седем месеца.

2011 Georgi Kostov – forester . WordPress . Send email