Изказване на доц. Георги Костов пред FOREST  EUROPE Министерска конференция за горите на Европа, юни 2011 г.

Горите на България се възприемат от българското общество като част от националното богатство и националната идентичност.  Те заемат 37 % от територията на страната. Площта им към 31.12.2010 г. е  4 138 147 ха, от които държавните гори са 76,4 %,   частните гори  – 10,9 %, общинските гори – 12,2 % и горите на религиозни организации – 0,56 %.  Към 31.12.2010 г. общият дървесен запас възлиза на 642 млн. куб.м., средният запас – на 1 ха е 172 куб.м, средният прираст – 14,4 млн. куб.м. Средно годишното ползване на дървесина от българските гори е около 7 млн. куб.м стояща дървесна маса, т.е малко под 50 % от общия средногодишен прираст.

От началото на април тази година влезе в сила изцяло нов Закон за горите в България, който урежда обществените отношения, свързани с опазването, стопанисването и ползването на горските територии с цел гарантиране на многофункционално и устойчиво управление на горските екосистеми. Със закона се цели опазване и увеличаване на площта на горите; поддържане и подобряване на тяхното състояние; гарантиране и поддържане на екосистемните, социалните и икономическите функции на горските територии; гарантиране и увеличаване производството на дървесина и недървесни горски продукти чрез природосъобразно стопанисване на горските територии; постигане на баланс между интересите на обществото и собствениците на горски територии;  подпомагане и насърчаване на собствениците на поземлени имоти в горски територии; изпълнение на международни и европейски ангажименти за съхранение на горските местообитания.

За по-обективен контрол върху правилното и целесъобразно стопанисване на горите  с новия Закон за горите стопанската и контролната дейност в горския сектор са разделени. Стопанската дейност ще се извършва от 6 държавни горски предприятия със съответните териториални поделения – ДГС и ДЛС, а контролната от Изпълнителна агенция по горите и 16 Регионални дирекции на горите. Държавата за първи път е готова да финансира контрола във горските територии за сметка на държавния бюджет, докато държавните горски предприятия и техните поделения ще се самоиздържат от стопанската си дейност и ще изпълняват предвидените в стопанските им планове мероприятия. Секторът на горите работи в постоянен контакт с различните заинтересовани страни, в т.ч и с местното население, което ще има все по-голямо влияние при изготвянето и изпълнението на областните планове за развитие на горските територии. Регулира се достъпът в горите, което е ново за тази част на Европа.

България е една от страните в Европа със сравнително добре запазени и поддържани горки екосистеми. Доказателство за това е, че в рамките на ЕС сраната има сравнително най-голям дял горски територии, включени в НАТУРА 2000 – общо 34%. Какво правим в България в рамките на горския сектор по въпроса с климатичните промени и кои са „горещите точки”, свързани с горите? Въпросът е особено актуален, тъй като българските гори осигуряват около 85% от водния отток в страната или около 3.6 млрд. м3 ресурс от чиста питейна вода. Те имат значителна роля за намаляване емисиите от парникови газове в атмосферата, като свързват въглерода в натрупаната биомаса и фактически поглъщат СО2. На стратегическо ниво въпросът „климатични промени – гори” е поставен в Националната стратегия за устойчиво развитие на горския сектор 2006-2015. На оперативно ниво мерки и дейности в тази насока са предвидени в Годишната програма на Изпълнителната агенция по горите. В началото на 2011 г. Агенцията съвместно с екип от учени разработи: „Програма от мерки за адаптиране на горите към климатичните промени в България и намаляване на негативното влияние на климатичните промени върху тях”. Освен това една от основните цели на новия Закон за горите в България е гарантирането и поддържането на екосистемните, социалните и икономическите функции на горите, поддържането на биологичното и ландшафтното разнообразие и подобряването на състоянието на горските екосистеми.

В новия Закон за горите за първи път се разписват ясни и точни регламенти за екосистемните услуги, но предстои работа по изготвянето на методиките за остойностяването им. Основен елемент в зелената икономика е производството на енергия от биомаса, а в нашия конкретен случай – от дървесна биомаса. Горското стопанство в България е основният източник на биомаса, която е един от най-сериозните и значителни възобновяеми енергийни ресурси на страната.

Разработена е Национална дългосрочна програма за насърчаване използването на биомасата в България за периода 2008 – 2020 г., а с приетите в България през 2011 г. нов  Закон за горите и Закон за енергията от възобновяеми източници ясно се дават определени преференции за производството на енергия от биомаса. Незаконният дърводобив у нас е отражение на множество социални и демографски проблеми в различни райони на страната. В новия Закон за горите се отделя специално внимание на широкото публично участие при разглеждането и приемането на Националната горска стратегия, Областните планове за развитие на горските територии и горскостопанските плановете и програми. Засиленият публичен контрол върху управлението на горите ще ограничи значително евентуални опити за незаконен добив и предлагането на продукти от незаконна дървесина. В тази връзка през последните години тече активен процес на сертификация на държавните горски стопанства.

Горските пожари в България все още представляват сериозен бич за горите. През 2010 г. в горските територии бяха регистрирани общо 222 пожара на площ 6526 ха.  Над 75 % от пожарите са възникнали извън границите на горските територии и впоследствие са се прехвърлили в горите.

Горският сектор и свързаната с него индустрия трябва да запазят своята икономическа  конкурентноспособност, тъй като те засягат демографски и социално едни от най-слабо развитите райони на страната  и на Европа въобще.  Затова ние смятаме, че всяка дейност, свързана с рамково споразумение за общи действия на европейско ниво е стъпка в правилната посока по отношение на смекчаването на климатичните промени, опазването на горите, контрола и предотвратяването на незаконния дърводобив и предлагането на пазара на незаконно добити горски продукти.

Решенията в тази посока освен своята политическа целъобразност трябва да следват препоръките на учените, които отдавна алармират за липсата на време за действия срещу глобалните промени на природата и човечеството. Необходими са обща визия, горска стратегия, политика и законово обвързващи документи, както и подходящи механизми за тяхното прилагане, изпълнение и наблюдение. Устойчивото управление на природен ресурс като горите се осъществява на национално ниво и е отговорност на отделните държави, но за тяхното ефективно опазване е необходимо тясно сътрудничество и координация на международно ниво. В това отношение ЕС трябва да инициира конкретни мерки и обвързващи инструменти за въвеждане на по-добри практики за управление на горите в общоевропейски и глобален аспект. Да не забравяме, че горите са възобновим, но изчерпаем и уникален продукт на Природата, от който всички ние зависим!

Благодарим на експертите, подготвили документите за Конференцията и изразяваме нашата пълна подкрепа за Решение: Европейски гори 2020 г. и за започване на преговори по Законово обвързващо споразумение за горите в Европа. Решенията на тази конференция са стъпка към по-добро бъдеще на нашите деца и на следващите поколения.