palahi_sreshta 5 a K--

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В България по моя покана е г-н Марк Палахи – директор на Европейския институт за горите. След първите срещи имам увереност да твърдя, че България ще бъде първата бивша източноевропейска държава, която ще се включи в т.н. донорски фонд на Европейския институт за горите. Така се откриват възможности за ползване на информация и експертиза от най-високо качество при вземане на научнообосновани горскополитически решения.


На 9 август в Министерството на земеделието и храните се състоя среща с участието на всички заинтересовани страни от горския сектор.

Министерството на земеделието и храните и Изпълнителната агенция по горите обявиха резултатите от изпълнявания от тях проект за опазване на горите във фаза на старост: 107 000 ха държавни гори – 7% от местообитанията в зоните по Натура 2000, са определени като гори във фаза на старост.

Направеното дотук е резултат от усилията на държавата като стопанин да подсили обществените функции на държавните гори. През 2015 г. МЗХ предложи и Министерският съвет прие увеличаването на площта на защитните гори със 105 000 ха в отговор на очакванията на обществеността за по-добра превенция на горските територии. Днес обявяваме близо 107 000 ха гори във фаза на старост. Така над 200 000 ха държавни гори ще имат специален статут и в тях ще бъдат наложени определени строги ограничения във връзка с тяхното стопанисване.

България е една от малкото страни, която по този начин изпълнява като държава своите задължения и отговаря на европейските директиви за местообитанията, с което гарантира поддържането на благоприятен природозащитен статус за отделните видове горски местообитания в защитените зони по Натура 2000


Интервю за Радио „Фокус“, „Добро утро, България“,  8 юни 2016

Водещ: На прага сме на лятото, което освен с море и хубави емоции, за съжаление, свързваме и със зачестяващите горски пожари. За превенцията от горски пожари в навечерието на пожароопасния сезон ще разговаряме в следващите минути с доц. Георги Костов, заместник-министър на земеделието и храните. Доцент Костов, какви мерки за превенция на горски пожари сте предприели в началото на сезона?
Георги Костов: Благодаря, че се сещате за този проблем. Мерките са традиционни и някои нови. Най-напред трябва да кажем, че ситуацията с горските пожари и изобщо с опазването на природата се усложнява от два основни фактори. Единият са в общи линии климатичните промени, на които сме свидетели всички ние, и които екстремалните поведения на климата следват несезонната логика. Имаме много горещи периоди и много сухи, имаме и много влажни с прекалено много валежи. Сегашният валежен период е предпоставка тревите, растителността да израсне много бързо и да стане много висока, особено тревните площи, които по-нататък, когато изсъхнат през по-късните летни месеци, са много лесно запалима субстанция. Оттам пожароопасните мерки трябва да бъдат следните. Най-напред пожарът по естествен начин възниква много трудно и много рядко, под 1% от горските пожари са по естествени причини. Така че всички останали причини са човешка небрежност. Затова горските стопанства изграждат покрай основните пътища така наречените пояси, изчистени от всякаква растителност. Това са минерализовани ивици, както се наричат, за да не може евентуално искра от автомобил или от изхвърлен фас да се пренесе към горските масиви. Няколко десетки километра такива пояси се изграждат и поддържат всяка година. Около 28 км са само в едно предприятие – това е Южноцентралното предприятие, а в цялата страна тези минерализовани ивици са стотици километри. Второто, което се прави в тази връзка – това е разширяване на мрежата от наблюдателни кули. През изминалата година бяха построени общо 10 такива кули, като покритието на горска територия с тези противопожарни кули, автоматизирани изцяло и покриващи огромна територия почти всяка една от тях, е около 18-19% от общата горска площ. В преговори сме с мобилните оператори и през тази година изграждаме проект за завършване на залагането на видеонаблюдение за цялата горска територия на страната. На следващо място като причина и фактор за горски пожари – това е мобилността на хората. Вие знаете, живеем във време, в което хората могат да си позволят с автомобил да отидат навсякъде, търсят природата, защото това е свързано и с качеството на живот. Ето защо обръщаме внимание с противопожарни табели, с кампании чрез медиите и ви благодаря, че и вие се включвате, за спазване на елементарните противопожарни правила от всички посещаващи природата и горите. Много сериозен проблем за нас през изминалите няколко години и през последното лято се появи при така нареченото почистване на пасища, тъй като тези пасища се почистват с механизирана техника, която при удар в камък дава искри, и след това тези искри, ако пасището е сухо, се пренасят по тревите, а след това много бързо се пренася в гората. Ето защо сме във връзка с всички служби на „Пожарна и аварийна безопасност“, с които работим съвместно много добре заедно. Заедно с областните дирекции на земеделие и общинските поземлени комисии сме информирали земеделските стопани за противопожарните правила. Призоваваме, когато възникне евентуално някакво запалване в такива земеделски площи, задължително веднага да се търси на тел. 112 бърза реакция. Телефон 112 много ни помага. Преди два дни отбелязахме една година от въвеждането на възможността да се използва за реакция в горите. Това е основният фактор, който помага за бързото съобщаване за възникването на горски пожар, а реакцията при горски пожар в първите минути и първия един час максимум е изключително важна. Т. е. да не бъде изтърван пожарът да отиде на недостъпни места. Тъй като ме питахте какво сме предприели – техническо обезпечаване. Имаме в горските стопанства специализирани противопожарни коли, които тази година ги подновяваме с още 10, обновяваме парка, тъй като някои вече доста се амортизираха, и  закупуваме специализирани облекла за всяко горско стопанство плюс някои елементарни инструменти, така че да можем да реагираме навреме с нашия състав, на горските стопанства. „Пожарна и аварийна безопасност“ са по-добре екипирани, разбира се, от нас, но да имаме и наша екипировка и обучение на така наречените гасачески групи във всяко горско стопанство и Регионална дирекция по горите.
Водещ: Много са мерките, които посочихте. Дано всички те се окажат работещи. Разбира се, тук голяма е ролята и на човека и неговата отговорност. Ще Ви помоля обаче да коментираме и щетите, които горските пожари нанасят в страната ни. След колко време може да започне залесяването на опожарените площи и съответно колко отнема, за да се възстанови гората?
Георги Костов: Щетите обикновено нямат точно измерение. Ние смятаме, че като залесим една гора, сме преодолели всички щети, но това не е така, тъй като горските пожари, особено върховите, тези, които са с голяма интензивност и много висока температура, унищожават по пътя си всичко, целия живот, в това число и повърхностния хумусен почвен слой, който се създава, да не кажа хилядолетия, но със столетия. Така че тези щети са неизмерими. Що се отнася до това в какъв срок трябва да се възстановят горските пожари – Законът за горите и нашите вътрешни наредби ни задължават опожарените площи да бъдат възстановени в рамките на до 1 година след пожара, т.е. в рамките на 12 месеца.  Онези изцяло изгорели площи през 2015 г., които не са с голяма територия, те са около четири хиляди декара само, изцяло изгорели, които подлежат на залесяване, тази година ще бъдат изцяло залесени и възобновени от общо 20 хиляди декара, които залесяваме в държавните гори тази година. Тези 4 хиляди декара са напълно изгорели от миналата година гори. Сумата за залесяване, ако ви интересува, на 1 дка – тя варира между 650 до към 1000-1100 лв., но с последващите отглеждания през следващите години, защото се нуждаят тези залесени територии от поддържане, може да бъде удвоена и да достигне близо до 2000 лв. на дка.
Водещ: Щети и за природата, щети и за бюджета на държавата.
Георги Костов: За всички, защото когато хвърляме пари за гасене на пожар, това е същото като всеки един пожар – да ви изгори къщата, щетата е за всички и най-вече за собственика. В случая собственикът на тези гори сме всички ние.
Водещ: Така е, да. Казахте, че работите за това да разширите обхвата на противопожарните кули, така че те да имат максимално покритие. Имаше идея за закупуване и на дронове за следене на пожари. На какъв етап е реализацията й?
Георги Костов: Има няколко възможности за следена на пожарите. Това са техники за гасене на пожари. С дроновете и със сателитни снимки дори, имаме такива сателитни сайтове, с които може да се наблюдават, могат да се определят границите, размерът на пожара заедно с климатичните данни, т.е. метеорологичните данни за ветрове, да се предприемат правилни стратегии за тяхното гасене, но това е когато пожарът е изпуснат. По-важното на тези противопожарни наблюдателни кули е да не се изпуска пожарът. Те фиксират всяко едно запалване, дори минимално, пушек и промяна на температурата върху по-малко от 1 кв.м на дистанция по някой път до 8-10 км и това е много ценно при тях, защото те имат термовизионни камери, засичат тези промени в температурата и казват къде възниква някакво запалване, което запалване може да бъде потушено много бързо в рамките, както казах, на половин-един час, от хора, които ще отидат на терена. Така че тези кули имат превантивна роля и те са много ценни като профилактика, защото след това всичко друго е свързано с много високи разходи. Впрочем, трябва да спомена, че горските предприятия са на път да закупят и специализирана техника, въжени линии за изкачване на вода на недостъпни места. Повод за това ни даде пожарът в Рилския манастир миналата година. Ако си спомняте, той продължи почти един месец, беше на много недостъпни места. Така че разчитаме на такава техника. Разбира се, разчитаме и на съвместната дейност с МВР, които при нужда заедно с Министерство на отбраната ни предоставят и авиационна техника.

keep looking »
2016 Georgi Kostov – forester . WordPress . Send email